| Глава 8 |
1 |
Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха. --
|
2 |
Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря. --
|
3 |
Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват. --
|
4 |
А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. --
|
5 |
Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха. --
|
6 |
После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил; --
|
7 |
и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята. --
|
8 |
Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята. --
|
9 |
Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега. --
|
10 |
А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. --
|
11 |
И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята. --
|
12 |
След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. --
|
13 |
В шестстотин и първата година на Ноевия живот , на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала. --
|
14 |
А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна. --
|
15 |
Тогава говори Бог на Ноя, казвайки: --
|
16 |
Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе. --
|
17 |
Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе,- птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. --
|
18 |
Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; --
|
19 |
излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си. --
|
20 |
И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара; --
|
21 |
и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих. --
|
22 |
Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат. --
|