| Глава 24 |
1 |
А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко, --
|
2 |
рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми; --
|
3 |
и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; --
|
4 |
но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака. --
|
5 |
А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл? --
|
6 |
Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там. --
|
7 |
Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя; Той ще изпрати ангела си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми оттам. --
|
8 |
Но, ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там. --
|
9 |
Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо. --
|
10 |
И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. --
|
11 |
И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. --
|
12 |
Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама. --
|
13 |
Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода. --
|
14 |
Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия; и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; -тя нека е оная, която си отредил за слугата си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми. --
|
15 |
Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. --
|
16 |
Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. --
|
17 |
А слугата се завтече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти. --
|
18 |
А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си, и му даде да пие. --
|
19 |
И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея догде се напоят. --
|
20 |
И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. --
|
21 |
А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно или не. --
|
22 |
Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече: --
|
23 |
Чия си дъщеря? - я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? --
|
24 |
А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора. --
|
25 |
Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване. --
|
26 |
Тогава човекът се наведе, та се поклони на Господа. --
|
27 |
И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта си и верността си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми. --
|
28 |
А момата се завтече, та разказа тия неща на майка си. --
|
29 |
И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече вън при човека на извора. --
|
30 |
Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът; той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора. --
|
31 |
И рече му: Влез, ти, благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. --
|
32 |
И тъй, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите, и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него. --
|
33 |
И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям, догде не кажа думата си. А Лаван рече: Казвай. --
|
34 |
Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама. --
|
35 |
Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. --
|
36 |
И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, що има. --
|
37 |
И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея. --
|
38 |
Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми. --
|
39 |
И рекох на господаря ми: Може да не иска жената да дойде след мене. --
|
40 |
Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. --
|
41 |
Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и, ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. --
|
42 |
И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно, --
|
43 |
ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти, --
|
44 |
и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти,- тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми. --
|
45 |
Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия. --
|
46 |
И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите. --
|
47 |
Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й. --
|
48 |
И наведох се, та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря. --
|
49 |
Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и верно спрямо господаря ми, кажете ми; и, ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. --
|
50 |
А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро. --
|
51 |
Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил. --
|
52 |
Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята. --
|
53 |
И слугата извади сребърни и златни накити и облекла, та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й. --
|
54 |
Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха, пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми. --
|
55 |
А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде. --
|
56 |
Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си. --
|
57 |
А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже. --
|
58 |
И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам. --
|
59 |
И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му. --
|
60 |
И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си. --
|
61 |
И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина. --
|
62 |
А Исаак идеше от Вир-лахайрои, защото живееше в южната земя. --
|
63 |
И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя; и, ето камили се приближаваха. --
|
64 |
Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата. --
|
65 |
Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. --
|
66 |
И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил. --
|
67 |
Тогава Исаак въведе Ревека в шатъра на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си. --
|