Bulgarian Bible

Изход 31

Изход

Index

Глава 32

1


 

  А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, чавекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.  

 

 

--

2


 

  Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.  

 

 

--

3


 

  И тъй, всичките люде, извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.  

 

 

--

4


 

  А той, като ги взе от ръцете им, даде на златото образ с резец, след като направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.  

 

 

--

5


 

  И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.  

 

 

--

6


 

  И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.  

 

 

--

7


 

  Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.  

 

 

--

8


 

  Скоро се отклониха от пътя, в който им съм заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,  

 

 

--

9


 

  Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;  

 

 

--

10


 

  сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.  

 

 

--

11


 

  Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламна гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?  

 

 

--

12


 

  Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, което възнамеряваш против людете Си.  

 

 

--

13


 

  Спомни си за слугата си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.  

 

 

--

14


 

  Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.  

 

 

--

15


 

  И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.  

 

 

--

16


 

  Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:  

 

 

--

17


 

  А като чу Исус Навиев гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.  

 

 

--

18


 

  А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.  

 

 

--

19


 

  И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевия гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.  

 

 

--

20


 

  Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го с огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израилевите чада да я изпият.  

 

 

--

21


 

  После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?  

 

 

--

22


 

  И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.  

 

 

--

23


 

  Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.  

 

 

--

24


 

  И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.  

 

 

--

25


 

  А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги бе съблякъл за срам между неприятелите им),  

 

 

--

26


 

  застана Моисей при входа на стена и рече: Който е от към Господа нека дойде при мене. И събраха се при него всичките Левийци.  

 

 

--

27


 

  И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и ибийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.  

 

 

--

28


 

  И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.  

 

 

--

29


 

  Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, като се дигнете всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благоволение.  

 

 

--

30


 

  А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.  

 

 

--

31


 

  Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.  

 

 

--

32


 

  Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.  

 

 

--

33


 

  Но Господ рече на Моисея; Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.  

 

 

--

34


 

  А ти иди сега, води людете на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато го посетя, ще въздам върху тях наказанието на греха им*.  

 

 

--

35


 

  Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.  

 

 

--

Изход 33

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: