Bulgarian Bible

Числа 10

Числа

Index

Глава 11

1


 

  И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше неколцина в края на стана.  

 

 

--

2


 

  Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.  

 

 

--

3


 

  И нарече се онова място Тавера+, защото огън от Господа гореше между тях.  

 

 

--

4


 

  И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?  

 

 

--

5


 

  Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;  

 

 

--

6


 

  а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.  

 

 

--

7


 

  (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.  

 

 

--

8


 

  И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.  

 

 

--

9


 

  Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).  

 

 

--

10


 

  И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.  

 

 

--

11


 

  Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?  

 

 

--

12


 

  Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?  

 

 

--

13


 

  От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.  

 

 

--

14


 

  Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.  

 

 

--

15


 

  Ако постъпиш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.  

 

 

--

16


 

  Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.  

 

 

--

17


 

  И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.  

 

 

--

18


 

  И кажи на людете: Очистете си за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.  

 

 

--

19


 

  Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,  

 

 

--

20


 

  но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?  

 

 

--

21


 

  И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.  

 

 

--

22


 

  Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?  

 

 

--

23


 

  А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се обърне ли с тебе думата Ми, или не.  

 

 

--

24


 

  И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.  

 

 

--

25


 

  Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.  

 

 

--

26


 

  Обаче двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.  

 

 

--

27


 

  И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.  

 

 

--

28


 

  И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.  

 

 

--

29


 

  А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!  

 

 

--

30


 

  И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.  

 

 

--

31


 

  Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.  

 

 

--

32


 

  Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра на-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.  

 

 

--

33


 

  А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.  

 

 

--

34


 

  И нарекоха това място Киврот-атаава*, защото там бяха погребани лакомите люде.  

 

 

--

35


 

  А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.  

 

 

--

Числа 12

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: