| Глава 30 |
1 |
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си; --
|
2 |
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала? --
|
3 |
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена; --
|
4 |
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна. --
|
5 |
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци. --
|
6 |
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите. --
|
7 |
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните; --
|
8 |
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята. --
|
9 |
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка. --
|
10 |
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми. --
|
11 |
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми* и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене. --
|
12 |
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+, --
|
13 |
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници. --
|
14 |
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене. --
|
15 |
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак. --
|
16 |
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха. --
|
17 |
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват**. --
|
18 |
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми. --
|
19 |
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах. --
|
20 |
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш. --
|
21 |
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш; --
|
22 |
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята. --
|
23 |
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи. --
|
24 |
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си? --
|
25 |
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха? --
|
26 |
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината. --
|
27 |
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха. --
|
28 |
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ. --
|
29 |
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците. --
|
30 |
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън. --
|
31 |
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи. --
|