| Глава 41 |
1 |
Можеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже? --
|
2 |
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука? --
|
3 |
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи? --
|
4 |
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга? --
|
5 |
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си? --
|
6 |
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците? --
|
7 |
Можеш ли прониза* кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия? --
|
8 |
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това. --
|
9 |
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек? --
|
10 |
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене? --
|
11 |
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое. --
|
12 |
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство. --
|
13 |
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+? --
|
14 |
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни. --
|
15 |
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани; --
|
16 |
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях; --
|
17 |
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят. --
|
18 |
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората. --
|
19 |
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат. --
|
20 |
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики. --
|
21 |
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му. --
|
22 |
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат* пред него. --
|
23 |
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати. --
|
24 |
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък. --
|
25 |
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват. --
|
26 |
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела. --
|
27 |
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво. --
|
28 |
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама; --
|
29 |
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието. --
|
30 |
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята; --
|
31 |
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро. --
|
32 |
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост. --
|
33 |
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх. --
|
34 |
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове*. --
|