| Глава 26 |
1 |
Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си: --
|
2 |
Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. --
|
3 |
Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа, --
|
4 |
и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят; --
|
5 |
но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа. --
|
5 |
И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси. --
|
6 |
А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, --
|
7 |
приближи се до Него една жена, която имаше алвастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата. --
|
8 |
А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това? --
|
9 |
Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите. --
|
10 |
Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене. --
|
11 |
Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам. --
|
12 |
Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение. --
|
13 |
Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори. --
|
14 |
Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече: --
|
15 |
Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника. --
|
16 |
И от тогава той търсеше удобен случай да им Го предаде. --
|
17 |
А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? --
|
18 |
Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си. --
|
19 |
И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата. --
|
20 |
И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. --
|
21 |
И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. --
|
22 |
А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз Господи? --
|
23 |
Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. --
|
24 |
Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. --
|
25 |
И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече. --
|
26 |
И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло. --
|
27 |
Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички! --
|
28 |
Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете. --
|
29 |
Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия д вас нов в царството на Отца Си. --
|
30 |
И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. --
|
31 |
Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: “Ще поразя пастиря; и овците на стадото ще се разпръснат”. --
|
32 |
А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея. --
|
33 |
А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня. --
|
34 |
Исус Му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. --
|
35 |
Петър му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици. --
|
36 |
Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля. --
|
37 |
И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува. --
|
38 |
Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене. --
|
39 |
И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш. --
|
40 |
Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене? --
|
41 |
Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото — немощно. --
|
42 |
Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля. --
|
43 |
И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали. --
|
44 |
И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи. --
|
45 |
Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. --
|
46 |
Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава. --
|
47 |
И когато Той говореше, ето, Юда един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини. --
|
48 |
А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. --
|
49 |
И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и го целува. --
|
50 |
А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл стори го. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха. --
|
51 |
И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото. --
|
52 |
Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат. --
|
53 |
Или мислиш, че не мога да се помоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? --
|
54 |
Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде? --
|
55 |
В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте. --
|
56 |
Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. --
|
57 |
А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините. --
|
58 |
А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края. --
|
59 |
А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят; --
|
60 |
обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха: --
|
61 |
Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя. --
|
62 |
Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? --
|
63 |
Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли Си Христос Божият Син? --
|
64 |
Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци. --
|
65 |
Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите? --
|
66 |
А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание. --
|
67 |
Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха: --
|
68 |
Познай ни, Христе, кой Те удари. --
|
69 |
А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина. --
|
70 |
А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш. --
|
71 |
И когато излезе в предверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина. --
|
72 |
И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека. --
|
73 |
След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава. --
|
74 |
Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя. --
|
75 |
И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко. --
|