Bulgarian Bible

Марко 3

Марко

Index

Глава 4

1


 

  И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.  

 

 

--

1


 

  О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.  

 

 

--

2


 

  И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:  

 

 

--

3


 

  Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.  

 

 

--

4


 

  И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.  

 

 

--

5


 

  Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;  

 

 

--

6


 

  а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.  

 

 

--

7


 

  И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.  

 

 

--

8


 

  А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.  

 

 

--

9


 

  И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.  

 

 

--

11


 

  И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;  

 

 

--

12


 

  тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи, да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].  

 

 

--

13


 

  И казва им: Не разбирате ли тая притча? А как ще разберете всичките притчи?  

 

 

--

14


 

  Сеячът сее словото.  

 

 

--

15


 

  А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.  

 

 

--

16


 

  Също и посеяното на канаристите места са тия които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;  

 

 

--

17


 

  нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.  

 

 

--

18


 

  Посеяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;  

 

 

--

19


 

  а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.  

 

 

--

20


 

  А посеяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.  

 

 

--

21


 

  И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?  

 

 

--

22


 

  Защото няма нещо тайно, освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве.  

 

 

--

23


 

  Ако има някой уши да слуша, нека слуша.  

 

 

--

24


 

  Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, ще ви се отмери, и ще ви се прибави.  

 

 

--

25


 

  Защото който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.  

 

 

--

26


 

  И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята;  

 

 

--

27


 

  и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.  

 

 

--

28


 

  Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.  

 

 

--

29


 

  А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жетва.  

 

 

--

30


 

  При това каза: На какво да уприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?  

 

 

--

31


 

  То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;  

 

 

--

32


 

  но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.  

 

 

--

33


 

  С много такива притчи им прогласяше словото, според както можеха да слушат.  

 

 

--

34


 

  А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.  

 

 

--

35


 

  И в същия ден, когато се свечери, Исус им казва: Да минем на отвъдната страна.  

 

 

--

36


 

  И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.  

 

 

--

37


 

  И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.  

 

 

--

38


 

  А Той беше в задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! Нима не Те е грижа че загиваме?  

 

 

--

39


 

  И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.  

 

 

--

40


 

  И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?  

 

 

--

41


 

  И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е, прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?  

 

 

--

Марко 5

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: