Глава 2

  Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,  

--

  А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.  

--

  И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?  

--

  Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?  

--

  а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,  

--

  Който ще въздаде на всеки според делата му:  

--

  вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;  

--

  а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;  

--

  скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,  

--

  а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.  

--

  Понеже Бог не гледа на лице.  

--

  Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.  

--

  Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,  

--

  (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,  

--

  по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),  

--

  в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.  

--

  Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,  

--

  знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:  

--

  ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,  

--

  наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,  

--

  тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?  

--

  Ти,който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?  

--

  Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?  

--

  Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.  

--

  Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.  

--

  И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?  

--

  и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?  

--

  Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;  

--

  но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.  

--