Bulgarian Bible

Римляни 7

Римляни

Index

Глава 8

1


 

  Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, [които ходят, не по плът но по Дух].  

 

 

--

2


 

  Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта.  

 

 

--

3


 

  Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,  

 

 

--

4


 

  за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.  

 

 

--

5


 

  Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни, за духовното.  

 

 

--

6


 

  Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.  

 

 

--

7


 

  Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не са покорява на Божия закон, нито пък може;  

 

 

--

8


 

  и тия, които са плътски не могат да угодят на Бога.  

 

 

--

9


 

  Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.  

 

 

--

10


 

  Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.  

 

 

--

11


 

  И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас.  

 

 

--

12


 

  И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски.  

 

 

--

13


 

  Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете.  

 

 

--

14


 

  Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове  

 

 

--

15


 

  Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме : Авва Отче!  

 

 

--

16


 

  Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.  

 

 

--

17


 

  И ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.  

 

 

--

18


 

  Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас.  

 

 

--

19


 

  Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.  

 

 

--

20


 

  Понеже създанието беше подчинено на немощ ( Гръцки: Суетност ), не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,  

 

 

--

21


 

  с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.  

 

 

--

22


 

  Понеже знаем, че цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи до сега.  

 

 

--

23


 

  И не то само, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло.  

 

 

--

24


 

  Защото в тая надеждание ние се спасихме; а надежда, когато се вижда вече изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?  

 

 

--

25


 

  Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.  

 

 

--

26


 

  Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самия Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;  

 

 

--

27


 

  а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.  

 

 

--

28


 

  Но знаем, че всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.  

 

 

--

29


 

  Защото, който предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя  

 

 

--

30


 

  а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.  

 

 

--

31


 

  И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?  

 

 

--

32


 

  Оня, Който не пожали Своя Син но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?  

 

 

--

33


 

  Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?  

 

 

--

34


 

  Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?  

 

 

--

35


 

  Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож?  

 

 

--

36


 

  (защото, както е писано. "Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овци за клане").  

 

 

--

37


 

  Не; във всичко това отиваме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.  

 

 

--

38


 

  Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,  

 

 

--

39


 

  нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.  

 

 

--

Римляни 9

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: